[Атлантик]

Вече си купих декодер Стронг 8201 за DVB-T2 сигнал, но с антената, с която отлично се приемат аналогови сигнали от Гюргево, не се приемат изобщо DVB-T2 сигналите излъчвани в момента от Букурещ.

Вижте и тази статия, която също донякъде обяснява проблемите, а и как е организирано у нас частния монопол да печели, в една пазарна ситуация, която иначе предполага загуба от търговската дейност на мултиплексите...


http://www.capital.bg/biznes/media_i...italniia_efir/

При всеки провал има и губещи. След няколко месеца щраусоподобно поведение на държавата, която наричаше провала с цифровизацията успех, трусовете в сектора от последните седмици принудиха институциите й открито да признаят, че с цифровия ефир има проблем. Като цяло проблемът е, че ефирът е празен, защото е скъп. А е скъп, защото е монополен. А пък е монополен, защото държавата допусна и подкрепи това. Какъв ще е изходът от тази ситуация - вероятно ще бъде решено не толкова далеч във времето. Но междувременно като при всеки провал, някой трябва да губи. Губи (всъщност има логика) виновната държава. Но в ролята на плащащия влиза едно конкретно нейно звено - БНТ. Обществената телевизия се оказа най-пряко засегната от странната и непазарна среда, създадена в резултат на порочната схема на цифровизацията, и то чисто финансово. Таксата, която тя плаща, де факто покрива целия капацитет на частния обществен мултиплекс. А за момента изход няма - нито БНТ може да се откаже, както направи bTV за две от програмите си, качени на търговската платформа, нито пък явно държавата е готова да я дофинансира (напротив, бюджетът й за тази година е намален).

Най-удобният клиент

Общественият мултиплекс, разпространяващ в ефир програмите на БНТ, е "Фърст диджитъл", за който (както и за оператора на търговската платформа "НУРТС диджитъл") се смята, че е свързан с банкера Цветан Василев. Публично известно е, че "НУРТС диджитъл" не може да запълни мрежата си и съответно проектът се оказва нерентабилен. За да не бъде точно такова състоянието и на другия оператор, на ход е държавата, която през БНТ го финансира. Няма друго обяснение на факта, че за цифрово ефирно излъчване (за което всички експерти са единодушни, че би трябвало да е по-евтино от аналоговото) в момента обществената телевизия плаща на разпространителя почти двойно повече, отколкото е давала преди на БТК.

В момента БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини. Целият бюджет на телевизията за тази година е 65 млн. лв., или с 5 млн. лв. по-малко спрямо 2013 г. Почти една четвърт от тях отиват, за да се плащат такси за мултиплекса.

Още повече че особеностите в позицията на БНТ не свършват дотук. Като обществена медия по закон тя трябва да гарантира на българските граждани свободен достъп до съдържанието на каналите си - безвъзмездно и в реално време. Отказът от цифрово излъчване на тези програми би означавал същите да бъдат разпространявани единствено чрез кабел и сателит. "Подобен акт би нарушил правата на зрителите, а БНТ не би изпълнила възложените й по закон функции за осигуряване на свободен достъп до програмата й", коментираха от медията пред "Капитал".

...